Лирика

Нощ

Слънцето от моя ден се скри,
не сещам вече аз топлите лъчи.
Студено е във моята душа,
погледни, да, навсякъде – изсъхнала трева.

Нощ е черна надвиснала над мен,
студено е, о, да, и държи сърцето ми във плен.
Погледни ме – тихо плача аз,
но ще чуеш ли воплите ми в този късен час?

И така е всяка нощ, след нощ,
но няма дни, има само нощ.
Пустош е налегнала сега,
и не ще си иде нивга тя.

31.01.2011г.
София